2x&3x

Това в което вярваме

Ние от движението `2х и 3х`, работейки в различни сложни области, вярваме в някои прости неща:

Когато един човек цени нещо той плаща за него. Когато бъдещето е важно нещо за една нация и управляващите го разбират - те влагат и сърце и пари в него. Тогава ние ги наричаме `държавници`;
Ние вярваме, че образованието, науката и високите технологии са много важна част от бъдещето на нашата нация. Че когато управляващите влагат пари и усилия в горните области, те влагат средства в бъдещето на нашата нация;
Когато един човек говори, че ще направи нещо, но не го прави, тогава той е лъжец (можем да го наречем например и `политик`);
Че когато казват че са `ЗА` науката и високите технологии, `ЗА` образованието, но на практика отделят все по-малко пари и внимание на тях, за нас управляващите са просто .... „политици“.
В света са определени пропорции за финансиране на науката и образованието, които гарантират бъдещият напредък на държавите;
Финансирането на науката от 10 до 15 пъти по-малко от тези пропорции е сигурен път към упадъка на една държава. Нашият случай е точно такъв.
Науката и високите технологии носят пари на народите които ги развиват и са изключителен източник на доходи, особено за бедните на ресурси държави.
Високото ниво на познанието в една страна създава разликата между развитите и банановите държави.
Създаването на илюзии е също толкова вредно, колкото директната лъжа. Лъжа е, че общите приказки на политиците за съпричастност (и т.н. и т.н.) с проблемите на науката променят отношението на държавата към нея. Напротив, финансирането на науката намалява правопропорционално на сладките приказки на управляващите.
Нашата наука и образование дават много на България – достатъчно е да се погледне в международните класации и представянето на Университетите и най-вече на Академията ни. Тя решава много ежедневни проблеми. Нашата промишленост, която все още произвежда 30% от БВП получава много от науката ни, но може да получи и много повече, ако се работеше повече с наши финанси и задания отколкото с чужди.

Причината за всичко това е ценностната система на управляващите ни (а и на самите нас). Науката, високите технологии и образованието не могат по никакъв начин да се вместят в приоритетите на политиците, а ние не можем да излезем от научния ни жаргон, за да обясним на обществото нашите постижения и ползите за всички от тях!

Затова създадохме това движение - ЗА ДА ОБЯСНИМ И НАПОМНИМ!

Ние учени от Академията, Университета и Институтите.

Цели на движението:

1) Да просвещават по отношение на науката, научните изследвания и високите технологии обществото, използвайки разбираем език, достъпно за всички. Да способстваме за ясна представа в хората за постиженията и проблемите на всяка наука и мястото на България в нея.

2) Да изискваме чрез медиите, лични контакти, преговори, разговори и най-вече чрез интелигентни протестни действия увеличаване на финансирането на науката до европейски пропорции. Да изискваме науката да стане един от основните национални приоритети!

3) Да представяме младите учени пред академии, университети и институти с цел да бъде разбрана и прилагана взаимната отговорност във взаимоотношенията научен ръководител – млад учен, както и да се осъзнава (нуждата от) и осъществява научната самостоятелност на младите учени навреме.

4) Да си сътрудничим – Университет, Академия, Училище – защото сме едно и зависим един от друг.

ФАКТИ:

2000 г.: Извинявайки се пред учените за слабото им финансиране Иван Костов споменава, че държавните пари за наука са само 0,43% от БВП.

2007 г.: Даниел Вълчев обявява на призентация пред правителството през август, че в момента правителството отделя за наука 0,4% от БВП.

Коментар: Макар че цифрите и на двамата изглеждат преувеличени, фактът, че дялът за наука в бюджета непрекъснато спада, е неоспорим. Всъщност, пресмятайки статиите от бюджета, определени директно за субсидиране на науката, действителната цифра се получава около 0,2%. Препоръката на Европейската комисия за финансиране на науката за всяка страна-членка е 3% от БВП (Лисабонска стратегия) тоест около 15 пъти повече от нашия дял.

Какво държавата дава за науката?

България е на последно място в Европейския съюз по финансиране на науката през 2006 и 2007 години (като процент от БВП). Тя има най-нисък процент учени на глава от населението и е единствената страна, където правителството иска да съкрати броя им!

На местно ниво: Оценката на правителството за труда на учения е възможно най-ниската, както в материално, така и в морално отношение.

Примери: Ако потърсите работа в сайта www.zaplata.bg ще откриете, че: шивачите работещи в София се наемат за между 400 лв. и 650 лв. на месец, кофражисти за над 1200 лв. на месец, програмистите печелят винаги над 1000 лв. на месец. Ако се доверите на вестникарските публикации, средните заплати (основно трудово възнаграждение) в министерствата са около 800 лв. Сравнете това с докторантската стипендия от 250 лв. И заплатата на специалиста-изследовател от 242 лв. А на професора? – 580 лв. Дали те са `приоритет`? Когато помолят въпросните управляващи да увеличат заплатите на преподаватели и учени щампованите официални отговори могат да се резюмират така: `Ако на вас увеличим заплащането, ще трябва да увеличим и на лесничеи и на учители!` (като че ли тези хора не заслужават отплата за тежкия си труд!); `Инфлацията е заради това, че ви увеличихме заплатите с 10%!` (всъщност скокът на инфлацията започна преди 7-8 месеца, а ние още не сме си получили увеличението, а и то не ни компенсира за инфлацията напълно!); `От кой сектор да вземем пари, че да дадем на вас?` (След като се дават много под 3% от БВП за наука (според нас 15 пъти), това значи че вече силно се краде от сектора наука. Къде отиват тези пари и как да се върнат в науката не е работа на учените, а на финансовия министър!); `Нямате приоритети!` - дори след настойчиво искане министерството на икономиката не иска да „издаде“ на БАН тайните на българските икономически приоритети – така че да можем да координираме нашите научни и т.н. и т.н. безумни претенции. Изобщо, ако някой не иска да влага средства – оправдания ще се намерят!

Какво науката дава на България?

Според Уебометрикс класацията БАН е на 145-то място в света като научна институция (от 1000 най-добри) – малко след Австрийската академия на науките (118-то) и доста пред Полската академия на науките (200 място). Интересно е, че сме близко до едно от най-авторитетните научни учреждения в света – Руската академия на науките (100) (такива класации фаворизират обикновено англо-говорещите институции, тъй като имайки предимството да публикуват на своя майчин език, броя на техните публикации е изключително висок, а оттам и общата им оценка). Тоест не сме никак зле на световно ниво – това дава престиж на България! Всъщност със скромното си финансиране БАН едва ли има конкуренция в съотношението научен продукт/вложени средства. Науката обслужва народа ни ежедневно – в правенето на метеорологични прогнози, екологични оценки, разработка на машини и уреди, нови технологии и методи, които се прилагат от икономиката ни. Високото ниво на науката ни служи за привличане на чуждестранни инвестиции, като поддържащ техните технологии фактор и гарант за високата квалификация на човешкия ни потенциал.

Но големия въпрос е:

Какво е бъдещето на науката ни?

Това ще решим ние - днес (или поне какво то ни се иска да бъде) .....

Каква е нашата борба? Да оцелеем? Да изследваме спокойно? Да сме `най-добрите`? Да разберем истината - ще се прави ли наука в България или да не се лъжем и да си ходим? Да спрем нашите колеги масово да се изселват или да напускат научното поприще?

Дали нашата борба не е в крайна сметка борба на ценности !?!

Дали нашата борба не е да научим нашите сънародници да гледат в бъдещето, да мислят за него, да планират и влагат и за бъдещите поколения? Днешният ден и собственото `АЗ` не са единствените неща, които се случват!

Това което днес изследваме, утре ще разработваме и в други ден ще внедряваме. Тези неща ще станат утре част от нашия бит и ще открият нови полета за търсения. Науката е една гледна точка към бъдещето! Да я запазим и да научим всички да я пазят!

Всъщност нека не просто се борим, а да просвещаваме, убеждаваме, изобличаваме и настояваме! Защото дори да се преборим за достойно място на науката днес – утре невежите отново ще посегнат на нея.

Нека вярваме!

Това, в което днес повярваме и за което работим, утре ще е факт и едновременно ще зарази и други хора с нашето убеждение. Те от своя страна ще работят и убедят следващите, които ще добавят и обогатят и нашата вяра и труд!

Вярата е друг важен прозорец към бъдещето, който ще ни помогне да спасим науката ни!

`Вярвайте и се надявайте!`

(Ал. Дюма)

Край на веруюто на двадесет и нещо (2х) и тридесет и нещо (3х) годишните учени от Академиите, Университетите и Институтите. От цяла България.

изнегли pdf